...ето за този гълъб с двете пръстенчета, на лявото краче - оранжево жълто, на дясното с металическо тъмно, казаха в нета, че бил намерен, гълъбите могат да носят писма... писмо може да се изгуби, а гълъб може ли...но за гълъб, който е намерен, не бях чувал, мисля си, че всеки гълъб носи "писмо", което дори не е необходимо да се отвори, в отношението ти към птицата се "прочита" какъв си.
...за детето е някак по-лесно да хване и дълго да държи в ръцете си гълъб, птицата усеща споделената нежност и това може дори да се нарисува.
...но за нас, поотрасналите деца, това е почти невъзможно, трябва да си много добър човек, за да ти позволи един гълъб да го "намериш", просто не би те допуснал близо до себе си и трудно би успял всеки да го хване, освен, ако гълъбът не е дошъл специално, за да бъде намерен човека, който се е малко нещо поизгубил.
..къде е добрият човек ли, ами ето къде, посочва ни го гълъбът с човка.
...ние кога разбираме, че с нещо сме се намерили, ако трябва само да протегнем ръце е лесно, като с птицата.
.. но когато сме на безброй километри как така става, че изписаните думи в нета някъде намират място и сред тишината резонират, мисля си, че всеки носи този трепет вътре дълбоко в себе си, но с времето го е поизгубил.
....този трепет за нежност е скрит ...
...в цвете,
...в музика тихо,
...дори в снежинка желана.
