...и накрая, почти накрая, с цветята и смразената тишина отнякъде между смълчаните студени стени се появи позната от нета мелодия, избрана в ритуалната зала, за да изпраща новопредставлени.
...излязохме навън и не след дълго тръгнахме бавно - най-близките, роднини и приятелки, случайно погледнах към небето, то бе безкрайно... в синьо, бе 6 януари - Богоявление,
високо над катафалката, над църквата, толкова нависоко, колкото може да достигнеш само с очи, видях самолет - много далечно и много устремено нагоре, оставяше дълга бяла следа след себе си и изписваше дълга черта, която пресичаше предишна бяла тънка ивица - една огромна, сякаш жива буква Х.
...почти веднага, съвсем тихо до мен промълвиха, изписва.. ХУ
...така си представям душата ни накрая, освободена, бяла птица устремена лети нагоре, затова си мисля, че животът на душата е по-силен от смъртта и тя няма власт над него, той е без край и безкрайно ХУбав.
... душата ни е птица, която до края ни все тегли нагоре, за да летим.
...с птицата, която иска да повдигне падналия човек, е много истинско, като душата ни, до последно с нас, последен опит да ни повдигне..
...само трябва да е бяла тази птица, като проблясващ в небето самолет.
... кога разбираш, че един човек е много близо до теб... когато думите стават излишни, и всяка негова въздишка е и твоя... тъга....и така до последната.
...накрая, когато душата тръгва към другия свят, мисля си, звучи ли с нея любимата през земния й път мелодия, звучи, според мен, любимата мелодия затова е любима, защото тя си е с нас завинаги - ода на радостта, че ни е имало.
П.П. ...утрото е по-мъдро от нощта и то каза, че освен "Ода на радостта" на Бетовен, "Аве Мария" на Шуберт също е любима мелодия на ...новопредставлената Мария, и много преди да се разболее е казала, че иска тази мелодия да й звучи накрая...в ритуалната зала, в църквата и в 40-те дни, докато е все още тук, но няма да може да си я запее, както често правеше докато беше здрава и ХУбава жена.
..."Природа и музика" е тематичното определение, което художничката Тамара Стаева - Пенчева дава на самостоятелната си изложба - открита в Културен център Люлин малко след 18 часа вчера.
..далечен е този квартал Люлин от централните изложбени зали на столичния град, по-близо до планината Люлин е той, сякаш за самата изложба е търсено точно такова място, скътано,уютно и топло, далеч от прожекторите на суетата и снобските нрави, далеч от прехвалени майстори на самоизявата, от самовлюбените персони, майстори на еквилибристиката с думи, но в които е пусто, като в "мъртвите сибирски полета". Картините, тематично подбрани, са подредени като пъзел, всяка една е продължение на предишната до нея, прелива от своите багри и музикалност, за да доразкаже видяното от художничката.
...закъсняхме за откриването, заедно с Надя Белева, десетина минути и не чухме думите на художничката, какво е искала да ни разкаже с тази изложба, оставаше да гадаем разглеждайки я.
..ето какви са били те: "Основна идея на тази малка изложба вие ще откриете , но аз съм се стремила да изобразя онази жизненост и пълнокръвие на всичко , което ни заобикаля . Това е и моето верую в този живот: Пълнокръвие , многообразие , жизненост на онези форми , които Бог е създал . Не спирам да им се радвам , да ги откривам , изучавам и изобразявам с бои , перо , молив , акварел , акрил , масло, туш и по всякакъв начин ..."
Надя успя да се реваншира за закъснението си като прочете едно много сдържано, овладяно от към емоция слово за изложбата, професионално направено и много точно изразяващо същността на подбора на картините, ето част от него: "Ако приемем , че Природата е най-съвършеният код за законите , определящи земното ни битие , не бихте сбъркали . А някъде между нея и нас изкуството се явява важен медиатор на нейните императиви . За тези , които познават творчеството на Тамара Пенчева , е излишно да подчертаем , че природата е основният и художествен обект. А и експозицията тук е един познавателен обзор на вълнуващите я теми и идеи . ....сега си позволявам привилегията да избера по-различен подход като потърся друга , не по- малко значима поанта - а именно - смисловия контекст на колорита в платната на Тамара - За мен това е забележително качество на живописта и - цветовете като азбука на живата природа , на живия живот . Едно шествие на цветността , което ни извежда извън границите на видимото "
...излишни са многото думи за тази изложба, тя просто трябва да се види.
...аз също успях да компенсирам закъснението си, като подарих много красива бяла циклама.
...попадал съм "извън границите на видимото", при една катастрофа почти щях да си остана там, но се върнах, за да разказвам за невидимото, не си спомням нищо от него, но усещам,
че то непрекъснато ме подбутва и сякаш ми казва, разкажи, де, разкажи за "същественото", какво виждаш, затова и ходя на изложбите на Тамара, защото тя успява да го нарисува, а пък аз се примъквам и го доразказвам, ето ще ви разкажа за него, видях го в тази картина:
...снимката е отразяла горната чест от картината, но все пак се виждат двете души, седнали на раздумка, мисля си, че накрая, малко преди да тръгнат душите ни по своя път нагоре, имат малко време за да поразкажат за миналото, дали на себе си, дали на сродната душа, но им се иска да споделят преживяното... мислил съм си, че човек губи доста от свои илюзорни представи за живота, виждал съм го това, как угасва в очите на старите хора, умора от случващото се, което накрая носи само болка, каквото остава от ХУбостта на човека,толкова е ХУбав животът му накрая, изпочупените клони, падналите дървета са точно част от тази ХУбост в края на дните ни, тогава какво остава от живяното ли, ХУбостта му е в споделеното, мигът в който за малко сме поспирали, за да се порадваме,.. да, точно, както е казано за младите:
