...днес бе ХУбав ден. Пътувах сутринта в автобус 120 и си четях Словото. Почти винаги съм седнал на последната седалка, която се "освобождава" щом се кача и сякаш ми казва:"Хайде, днес да видим какво ще прочетем." Към телевизионната кула прочетох следния текст:
"И тъй, отношенията на другите към тебе зависят от твоето отношение към Бога. Когато твоето отношение към Бога е правилно, всички хора постъпват към тебе добре. Ако обичаш хората, това показва, че си възприел Любовта на Бога правилно, в нейната пълнота. С едно семейство може да се запознаеш по два начина: или като обичаш децата - тогава бащата ще те обикне; или ако обичаш бащата, децата ще те обикнат. Като се запознаеш с децата, като им правиш услуги, бащата ще се заинтересува за тебе. Правя превод: ближните - това са Божиите деца. Като услужваш на ближните си, на Божиите деца, ти се свързваш с Бога."
Спрях да чета, затворих книгата и си помислих:
"Много хубаво е казано, да услужваш на ближните си, за да се свързваш с Бога.Така услужваше на хората бащата на Грета. Той бе много добър човек."
Погледнах през прозореца към спрелите заедно с автобуса автомобили. Бяха много, в час пик винаги са много, но погледът ми се спря на най-близкия автомобил до автобуса. На задната седалка в малката кола "пътуваше" една сламена шапка. Такава сламена шапка имаше дядо Кънчо, бащата на Грета. Шапката сякаш потвърждаваше, че това, което си мисля е истина. Сламената шапка, както на Рила и случилото се с Велик, отново се появи...Знам защо непрекъснато се появява - за да ми помага и тълкува случващото се. Все още иска да ми благодари. Не е забравила, че веднъж я водих на една сватба....
Преди няколко години, дядо Кънчо вече бе в невидимия свят, тръгнахме за Ботевград на сватба на негова внучка, която, както и всички нас, той обичаше. Хубава сватба щеше да стане, но някак ми си искаше и той да присъства. Реших по пътя да минем покрай вилата му в Зелин и да потърсим неговата сламена шапка. Щом пристигнахме, без въобще да я търсим, шапката се "появи". Стоеше си на закачалката и щом разбра, че ще ходи на сватба много се зарадва и веднага тръгна с нас. На сватбата нямаше как да не я видят - сложил си я бях на главата и през
цялото време бях с нея. Исках да я забележат повече хора, затова взех думата и поздравих младото семейстово, като не пропуснах да спомена и за добрия дядо Кънчо. Той казваше, че на външен вид всички са докарани, но как са вътре не се знае, а то е същественото. Казваше също, че човек без род е като дърво без корен. Такива неща им наговорих на младото семейство, да не е забравят, че тяхната връзка е сърдечна и че най-важното е любовта.
Сега си мисля, че действително най-важното е Любовта. Ние все не я виждаме тази любов, а тя е във всичко около нас. Дори я има в една сламена шапка, която сякаш има повече вяра от нас, че Бог е Любов. Затова тя, макар и забравена в старата къща, не стои сломена, а веднага тръгва, щом я поканят на сватба. И не спира, не спира след това дълго да благодари за този един миг - миг изпълнен с Любов.
П.П...Днес прочетох и една притча на Учителя. Един майстор дълго обучавал своя ученик как да са направят керамичните грънци така, че да не се пукат при изпичането. Ученикът уж изпълнявал всичко точно, но грънците все се пукали. Чак след три години, той забелязал, че майсторът преди да ги сложи в пещта духвал във всяко едно гърненце.Та затова ли "ХУ" той трябвало да чака три години. Да,защото така майстор предава своята Любов на гърненцето си.
