..."Лили Димкова разказва за последната си изложба, посветена на Учителя Петър Дънов. За създаването на портрета му тя споделя: „Стана по много особен начин. Изведнъж в тъмното светна светлинка и стана светещ образ на Учителя.... Мина цяла седмица, сложих всичко на статива и усетих безпомощност – нищо не мога да направя. Коленичих пред статива и казах: „Не мога да те нарисувам, нарисувай се сам“. И ръката ми започна да лети..."/признава Лили Димкова как е нарисувала Учителя/
...била е млада, 36 години, когато рисува Учителя, ходих на тази изложба, видях и нейния прекрасен автопортрет от това време, 1968 г., представих си я как е летяла, докато Учителя се е "рисувал сам"...било е миг на вдъхновение, разказват за него двете картини, разказват как се лети, когато се почувстваш част от хармония, която никога не спира своя вихрен танц и ти, самият, си вече част от нея-него.
...в залата на Шипка 6 портретът й на Учителя е в центъра, без да е осветен - грее, като Слънце, дълго гледах тази картина, не можех да се откъсна от очите му, Лили Димкова е успяла да постигне невероятно излъчване на добрина и топлина, която винаги съм търсил в човека и в тази картина я намерих.
...около очите, като при силно гримиран човек, е наситен зеленият цвят в тъмен тон, която бавно навън просветлява...мислих си, защо така е "искал" да се нарисува Учителя, това е "автопортрет" от времето, когато той е бил около 70 годишен, и получава "признанието" на българския народ чрез побоя, който му нанасят машите на властта тогава, тази зелена "тиня" е полепнала около очите на Учителя, видях я, тя много трудно ще се изтрие, а и Лили Димкова я е "фотографирала", за да се знае как ние се отблагодарихме за доброто, което Учителя донесе.
...за това добро, което е по-силно от най-свирепите удари прочетох днес, няколко реда, които изразяват същността на Новото учение на Учителя:
"Новото учение е за всички, а не само за България. Не казвам, че трябва да се нарече „Дъновизъм“. Какво име ще му се даде, не е важно. То учи, че всички хора са братя и сестри помежду си и не трябва да се изнудват. Те трябва да се обичат. Това искам от всички, а не след хиляда години да изопачат мислите ми, както и до днес изопачават Христовото учение. Не искам криво да предават думите ми." Учителя
...думите се подреждат от нашите мисли, като вагоните на товарен влак, думите на Учителя "изопачат мислите ми, както и до днес изопачават Христовото учение" успяха да се "поберат" в една стара влакова композиция - поезията на Атанас Далчев, и от мъглата на времето бавно изплува и премина, покрай невярващите ми на съвпадението очи, стихотворението на Ат.Д. "Александър Невски в мъгла".
Щом тя се спусне, отначало горе
на куполите златото помръква,
а най-подир и на самата църква
потъва бавно каменния кораб.
Угасват стъпките и гласовете,
със багрите — и линията трезва,
и на мъглата във небитието
несетно всичко видимо изчезва.
В това безмълвно корабокрушение
напразно бий голямата камбана:
дохождат звуците й приглушени
като от дъното на океана.
Затуй и после в висината синя
лъщят на Невски куполите мокри
и виждаш по зеления му покрив
да съхне сякаш още пласт от тиня.
1972 г.
...затова ми хареса изложбата на Лили Димкова, защото имах възможност да видят посланията от един мистичен свят, невидим и далечен, сякаш някъде дълбоко във вселената, който пътува към нас, мисли за нас и ни изпраща свои посланици... на доброто, които пробиват, като лъч светлина през най-тъмни пластове, и известяват, че доброто е живо и не помръква.
....видях тази светлина в изложбата на Лили Димкова посветена на Петър Дънов Учителя, видях я в картините й - посланиците на Доброто.
