... накъде си, уж ме пита, въпреки, че знае посоката ми, в обратна посока съм, казвам, към любовта, пъхнал съм вече глава през отворения "прозорец" и бавно "снимам" седналото - от педалите до облегалката за главата му, може ли да ми дадеш 20-30 лева до другата седмица, продължава с въпросите, нямаш проблем, изричам и изваждам главата си от купето на автомобила, изваждам, също бързо, пари и ги подавам, а тя ги взима и казва, виж само докъде стигнах, да искам от теб, и се смее.
...изправих се и бавно тръгнах, преди тя да подкара колата, като преди това й казах, тук се спира и се мълчи...
..а бялото бавно, бавно премина в сиво, сивото го обгърна, придърпа целия свят навътре в мен и го превърна в черно, колко черно ли, ми като на освободен от "веригите на доброволното заслепение".
...преди време бях изпаднал в подобна ситуация, трябваха ми на мига 20 лева, за да продължа напред в деня, нямах време за други варианти - бързах и затова реших да поискам от една почти непозната цветарка.
... а тя, без да се замисли нито за миг, посегна към масичката си, отвори чекмедженце и ми даде парите, като не спря да се усмихва и каза, нямаш проблем.
.. затова си мисля, че над парите има нещо повече от тях, то сякаш е поспряло и отгоре ни гледа, цяла вечност "свобода" си струва да размениш за миг с неговата "верига на доброволното заслепение".
