...за всички, които още не са видели на Златолист храма, а и все още малко магазинче за цветя не са видели.
...преди Великден бяхме близо до южната ни граница в Златолист, уж обикновен вторник, но всъщност велик ден, който не се повтаря, а остава в теб - все да си мислиш за него, какво точно си видял.
... мисля, че светлина от Преподобната Стойна е останала в храма на Златолист, промушва се всеки ден през мрежата на нашето съмнение, усеща се че е там, в малката й тъмна стаичка, и ще е там докато я има виделината.
...има едно момиче с черни очи, като въглени, стои в една малка стаичка и по цял ден продава цветя, разказва ми, че понякога й е много тежко, сякаш всичко е обгърнато в мрак, през който не прозира поне един светъл лъч за нея и докато ми разказва аз попоглеждам в очите й, виждам в тях, че все пак нещо сияе, затова вярвам, че то ще преодолее мрака. И не само аз, доста хора има, които преминават през малкото магазинче, казвали са ми, че то ги привлича с нещо. Знам кое е това нещо, то се усеща в магазинчето за цветя - в "малката тъмна стаичка", промушило се е през мрежата на нашето съмнение, че има хора, които са добри, независимо от света около тях, и излъчват... топлина, като от разпалени въглени.
Снимка : Лили
...затова си мисля, че Преподобната Стойна и момичето с черните очи, което продава цветя, са всъщност израз на едно и също, казано е:
В начало бе Словото
" И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе."
