...наближавам входа на кооперацията и отдалеч виждам, че стълбището нагоре свети, студено ми е и не правя опит да вадя ключ, за да отключа, изчаках съвсем малко, вратата се отвори и пред мен застана приведената фигура на Събина, лицето й - мрачно, тялото - свито в широко тъмно палто, повдигна глава и ме погледна. Отстъпих няколко стъпала назад и очите ни се срещнаха..
...от няколко дни има залепен некролог на таблото във входа за починал възрастен човек с име Иван. Не знаехме за кого е , само предполагах, че е починал бащата на Събина, той не живее при тях, наскоро само го виждах, знаех, че не е добре и че тя полага грижи за него. Затова я попитах Събина, Иван, който си е отишъл, баща ти ли е. Тя кимна, да, баща ми е. Протегнах ръка, за да изкажа съболезнования, тя подаде своята. Разменихме няколко думи съвсем тихо.
...завиждам ти, каза Събина, че имаш дъщеря, няма такива чувства като между баща и дъщеря, просто няма.
.. тежко ли ти е.
..да, отвърна, много.
... успях само да кажа, Събинаа, и повече-нищо.
... тя тръгна надолу по улицата, аз влязох във входа, светлината бе угаснала, и в тъмното нагоре по стълбите не се виждаше нищо, но се усещаше, че преди малко от тук е минала тъга с дъщерята на Иван.
