Сълзи от охлюви

...днес минах през обширно дворно място, заглушено от високи дървета, покосената трева  бе направила видима пътечката към мрежеста ограда, заобиколила прихлупена барака. Метална врата ме спря с  катинарите си, погледнах през мрежата, вратата на бараката бе отворена, не се виждаше никой , помислих си, щом е отворено сигурно има някой. Познавам човека, който идва тук  през свободното си време - копае земята, сади, гледа градина, коси и тревата, която като се вдигне, става до пояс и няма минаване, въобще поддържа някакъв негов си ред. Бе късен следобед и сигурно човекът си почиваше, но аз имах "важна мисия" и затова си позволих да извикам, бай Георгии, Жороо, тук ли си,...нищо, никой не се обади и затова пак извиках, стани за малко, после ще спиш, ела да ти дам нещо...поизчаках малко, колкото да стане и да се появи на вратата и да тръгне към мен....здравей, казах, нося ти лекарство за крака, боли ли те още...боли ме, каза, и ми показа понадутия  си крак.
...преди няколко дни, в петък, случайно се срещнахме на пътеката в това дворно място, бързах и го подканих да върви по-бързо, ако иска да върви с мен и да си говорим, но той се оплака, не мога да ходя, нали косих тревата и не разбрах как, но се убодох на едни корави клечки, няма рана, но отвътре е наранено и много ме боли, едва пристъпвам...разделихме се, исках да му помогна и затова поразпитах как може да се излекува този човек, разказах всичко на позната лекарка и тя веднага ми каза с какво може да се помогне и облекчат болките от наранената тъкан на крака на Жоро, случайно лекарството се оказа, че го имаме вкъщи
...ето, казах на Жоро, нося ти лекарството, което можело да ти помогне, от охлюви се правило.
А той се зачуди и заразказва, аз от тези охлюви не мога да опазя черешите,

качват се по дървото и обелват плода и го подминават, не спират и отиват на следващия, вчера само бяха към ..., забравих към колко ми каза, защото си мислих за едни други охлюви, които бях видял наскоро.
...по-точно видях побелели  безброй черупки върху доста голямо петно от двора на Жоро - черна овъглена земя от която стърчаха черни клечки през пепел от изгорена трева. Когато тревата се вдигне, за да не стане до пояс, той я коси, после - няма какво да я прави, изчаква да изсъхне , събира я на куп и я запалва, така прави всяка пролет. Досега не бях забелязал, че заедно с тревата в огъня изгарят и много охлюви.
...Жоро взе шишенцето  и благодари, попита колко струва, казах му да не го мисли, а да се маже и да се лекува.
...то човек не знае кога може да му се наложи да се понамаже тук-там, за да облекчи своя неочаквана вътрешна болка, затова трябва да се запомни името на това лекарство, което случайно имахме вкъщи . То се помни лесно - сълзи от охлюви.

...толкова много думи, река от думи и нищо не се разбира, нескопосана нищо неказваща реклама. Преди като пишех думите сами се подреждаха, сега стоят свити в черупките си и не излизат от тях, наплашени охлювчета, които се страхуват от грубата ми ръка...не се разбира: страхът ли е повече или грубостта. Стои ми свито, като навита пружина почти до скъсаване на часовник, който не иска да тръгне. 

...като завали охлювите излизат, но в тревата трудно се забелязват, само чувам как моето невнимание ги мачка и колко ще ми помогне, ако като тибетски монах поставя звънчета на краката си, за да предупреждавам  живите същества, че "грубостта е тръгнала да се разхожда". Понякога охлювите тръгват по един черен асфалт, който е до тревата и се катерят по близката ограда. Мисля  си , че нещо са се объркали, свалям ги от оградата и ги пускам в тревата  уж, за да им помогна и ги спася....затова ме стъписаха побелите черупки в изгорената трева, в тях навярно имаше и от моите "спасени"охлюви.

...веднъж разказвах за едно такова охлювче, което бе тръгнало да пътува, бе наскоро валяло и ясно се виждаха  камъчета в черния асфалт, бели камъчета светещи като звездици на нощно тъмно небе. Но това беше времето, когато думите сами ме намираха и после рисуваха.

..."охлювчето е въпрос", който няма отговор, навито, навито - спиралка на една въпросителна, и колкото по навито - свито навътре, толкова няма отговор за навън.
..и понеже няма отговор след такъв въпрос, като отмине време виждаш "драскотини от дъжда", позасъхнала следа блести след него, на лицето на човек му казват бръчка, браздите от сълзи. Затова казват, поплачи и ще ти мине, защото си мислят, че със сълзите ще тръгне и болката.
...и колко хубаво е казано, навярно за малкото охлювче, което "развива" темата и пише ли пише по звездното небе:
"При всяка радост човек се разлива навън, а скръбта кара човек да влезне в себе си."

.. казано е :"Не в писалката, а в написанато. Не е в написаното, а в разбирането."

...затова сигурно не се получи, защото не разбирам всъщност какво се случва, когато щъкам напред - назад през деня - преминавам всеки ден по една пътечка през обширно дворно място и понякога се срещам с охлюви.

П.П....днес написах ,че "охлювчето е въпрос" , който няма отговор, сега отварям "Изгревът..." том 14 и чета стр.368 - Въпрос. "Онзи, който е направил окото , виждал ли е?" ...Всъщност нашите направени очи какво виждат, какво разбираме с направените си глави от това което виждат очите ни.
Видях днес два охлюва спасили се от от огъня, нито вече ги пипнах, за да ги преместя в тревата, нито посмях да ги попитам, знаят ли докъде са стигнали, а и въобще знаят ли накъде са тръгнали. Само ги снимах и подминах, а и не знам какво бих отговорил на същите въпроси, ако решат да се събудят и вперят изпитателно очите си в мен.