...мисля си, че никъде не се ходи, докато мислим за тях те са си все тук - с нас.
...как разбрах ли, връщахме се от летището, синът ни дойде да ни вземе и той караше, на колата бе случайно привързано едно балонче, останало балонче от абитуриентски бал, та това балонче, докато ни следваше в нощта, непрекъснато почукваше отвън по купето - някой искаше да ни каже нещо за добре дошли, но ние нямаме сетива за тези някои и техния морз, само преди задушница си мисля, че знаем как се казват и кога имат рождени дни , а и знам как се празнуват... ето, днес си мисля за баща ми - днес празнувам.
...и като пристигнахме, оставихме колата в двора, но преди да си се приберем вкъщи, придърпах балончето и го поставих вътре в колата - през нощта навън е доста студено, а то се шмугна вътре и седна на задната седалка, изглеждаше поизморено, но видимо доволно.
...цял днес балончето се въртеше пред очите ми, все едно бе закачено за мен. Така рисуват в комиксите, изписани в балончета, изговорените от хората думи. Сигурно и мислите ни са свързани с невидими нишки с нас, с безброй шарени невидими балончета се развяваме през деня, и във всяко балонче - по една мисъл с която пътуваме.
...и пак днес /"чакаше" да ми разказва/ прочетох в Словото, беседа "Първичната храна", Утринно слово 1931 год. как се пътува между " тук и там":
"Какво разбирате под „тук“ и „там“? Който се движи бързо, може да бъде навсякъде, тук и там, на земята и на небето. Там съм за това, за което мисля; за това, което не мисля, отстъпвам, не съм там. Аз мога да бъда при вас с тялото си, а с ума си да бъда на друго място. Аз съм там само за това, за което мисля. Следователно, ако мислиш за Бога, при Него си; ако мислиш за света, при света си. За каквото мислиш в даден случай, ти си там, при него."
