...наскоро ми подариха ето тези ангели, успях само да кажа благодаря и да им дам имена, вместо номерцата, които имаха.
...имената са малко странни, но ми звучат истински,... истински, защото са имена на ангели, които са сред нас, а странни, защото точно съответстват на хора, които много си приличат с тези ефирни същества.
...при мен остана само Светълангелстебвърви, другите - Бялотоцвете, Бялококиче, Светитамарка, Полидоброто и Любовтасити "литнаха" при своите си хора...Последно успя да пристигне ангелчето Любовтасити. Случи се наскоро и там, докато подарявах картичката, се запознах с още по–бяло ангелче, отколкото е това на картичката - едно дете, малко 8 годишно дете, което се казва Райна. За него искам да разкажа...
За Райна, без да съм я виждал, разказвах преди няколко години, написах за нея Синята истина, сега, когато я видях на живо, разбрах, че след нас... идват, идват светли същества, които носят със себе си цял един Нов свят... Нов свят, който ще обгърне хората с Любов, защото те са самата тази Любов.
...и ако "дешифрираме" Апостола ще разберем какво е искал да ни каже, ... ще "обърнем" времето и ще стане... Новото време: Любовта е в нас и ние сме Любовта, тя нас обръща и ние нея обръщаме...към хората.
Ето, на твоето внимание, първата ми, виртуална, среща с Райна описана в Синята истина...доста е дълго и описателно, но срещата с това дете заслужава... да я чакаш цял живот.
СИНЯТА ИСТИНА
Искам да ви разкажа една опитност, свързана със синия цвят и водата.
От “Завета на цветните лъчи на Светлината”, даден ни от Учителя, знаем, че “само синята краска може да ни даде понятие за Истината”. А водата – от едната капка до синята шир на един язовир, на едно море или на океана, ни дава представа за безкрайността на Всемира и за стаената мъдрост в него. Водата и синият цвят говорят. Но трябва да имаме сетивата на Учителя, за да разбираме този език.
Пътувам сутрин в автобус №120 към Витоша. Имам си “мое” място – последната единична седалка, но тази сутрин мястото бе заето. Седнах до прозореца отдясно, при двойните седалки, и извадих том с беседи на Учителя. Жената до мен си сложи очилата и прочете заглавието. Казах й, че в Словото има съвпадения с живота ни, които са ме смайвали – то е както с Библията. Разменихме още няколко думи и се зачетох. И ето че след малко се появи отговор на мой въпрос. Той беше свързан със страданието на едно момченце – Богомил, и това е първата история на “игра с водата”. Разказана ми е в част от едно писмо, което получих през миналата година:
“...Главни действащи лица са две дечица – момиченце и момченце. Тя се казва Райна и е на 5 годинки, с нежно изписано личице, с красиви големи пъстри очи, с дълги руси къдрици, с малко чипо носле. Той се казва Богомил и е на 6 годинки – с руса главица и прекрасни СИНИ очи, с топла и лъчезарна усмивка и доброта, бликаща от цялото му същество. Боги пее много и изключително вярно за възрастта си. Голяма част от всяко лято той прекарва край язовир Искър, където се и срещнахме. Щом се видяха, двете деца веднага се харесаха и цял ден бяха неразделни. Привечер отидохме до близкия залив да се поразходим. Всичко притихваше, водата беше застинала като огледало, Луната тъкмо се показваше зад хоризонта – пълна и голяма, обещаваща прекрасна гледка на лунната пътека, окъпана в злато и светлина. Спомних си как като деца правехме “жабчета” по спокойната водна повърхност и показах това на децата. Те бяха силно впечатлени от подскачащото по водата камъче и веднага започнаха с опитите. Скоро Боги успя и камъчето се задържаше все по-дълго над водата. Райна хвърляше слабо и неправилно. Направи доста опити, но все не се получаваше. Разочаровано от неуспеха си, детето се натъжи, седна на един камък и наведе глава. Уверенията ми, че с повече опити скоро ще се научи, не помагаха. Стъмваше се и трябваше да се прибираме. Тръгнахме по пътеката. Райна вървеше с наведена глава и продължаваше да мълчи. Тогава Боги отиде до нея, прегърна я нежно, погали я по главицата и й каза: “Не тъжи, Райне, няма значение, че не можеш да правиш “жабчета”. Това изобщо не е важно”. Гледах с изумление това малко дете, събрало в душата си толкова доброта и великодушие... Има деца като Боги и това е важно. То и името му е такова, близко до Бог.
На следващата вечер Боги си поряза ръчичката – стъкло от счупена чаша се заби дълбоко в дланта му. Боги плака много, доста кръв изтече. Ние, възрастните, се суетяхме и помагахме да се почисти и превърже раната. А Райна се сети, че на Боги точно сега му трябва нещо друго. Тя предложи да пуснем нейния фенер, който тъй много харесваше и грижливо пазеше. Този фенер има плочка, напоена със запалителна течност, която след като се запали, загрява въздуха в обема на фенера и той политва в небето, изрисуван целият със сърца и разнасящ хубави послания по света. Та този фенер пуснахме същата вечер от брега на язовира. Събраха се деца, радваха се и се смяха. А Боги успя да забрави болната ръчичка поне за известно време. Когато по- късно си тръгнахме към София, той вече спеше, преодолял уплахата и болката.”
Художник - Тамара Стаева - Пенчева
Това е историята. Дълго след това търсих отговор на въпроса защо се е случило нещастието с Богомил. Не ми излизаше от главата: “Защо, защо Богомил е пострадал на язовира?”. Мислех си, че тук децата ни дават някакъв урок.
През тази година в своя кореспонденция описах накратко една история от моето детство, но без много-много да се замисля какво наистина се е случило и защо. Също така и все още не знаех защо Богомил е пострадал на язовира. Ето и втората история на “игра с водата”:
“Веднъж реших да надникна в един кладенец, махнах капака и погледнах водата. Видях, че някой ме гледа отдолу. Засмях се – и той се засмя. Пуснах му едно камъче и той... Не видях какво стана, защото ме дръпнаха от кладенеца и ме удариха – било опасно деца да отварят дълбок кладенец. Не помня да са ме били, но шамара го помня. И не се сърдя – и за издърпаното ухо не се сърдя, а за това, че не разбрах какво искаше да ми каже кладенецът.”
И така до днес, в автобуса. Чрез тези две писма и от Словото на Учителя разбрах какво се е случило в действителност. Може би затова Учителя ни съветва да четем, но също така и да пишем: “Следователно съвременните хора са дошли до такава фаза на живота, че за да излязат от нея, те непременно трябва да четат Библията, да пишат онова, което са научили. Ако само четат, без да пишат, те нищо няма да научат. Който едновременно чете и пише, само той се учи, само той прониква във вътрешния, в дълбокия смисъл на живота.”
И действително е така: ако не знаех историята с Богомил от едно писмо, ако не бях писал за кладенеца, мислите ми нямаше да търсят в невидимия свят защо е било това страдание и нямаше да запомня прочетеното...
Ето, любезни слушателю, какъв отговор прочетох в “мистичния” автобус сутринта, за която ви разказвам:
Съборни беседи 1927, “Духът на Господа”.
“Това, което ние не виждаме в света, е Бог, Който мисли. Следователно между мисълта на Бога и нашата мисъл трябва да става правилна обмяна. Божията мисъл се изразява в разни форми. Слънцето например е една от формите на Божията мисъл. Луната, звездите също са образи на Божията мисъл. Самият човек, тъй както е сега създаден, в своята целокупност, е образ на Божията мисъл. Растенията, животните, водата, въздухът, огънят – всичко това са образи на Божията мисъл. Следователно, когато палиш огън, ако разбираш закона, на който той се подчинява, веднага ще влезеш в общение с Божията мисъл. И ако ти палиш огън, дето не трябва, непременно ще пострадаш. Важно нещо за учениците е правилното разбиране и прилагане на законите. Отидеш ли в някоя гора, ти имаш право да запалиш огън само ако имаш нужда да се стоплиш или да си стоплиш вода за пиене, но нямаш право да си играеш с огъня. Когато отидеш при някой чист извор, ти имаш право да пиеш вода или да си полееш върху главата, ако те боли, или да си измиеш ръцете и краката, ако са нечисти, но да си играеш с водата не е позволено. Често някои деца, като се спрат при някой извор, започват да хвърлят камъни във водата. И какво става след това? Често се случват големи нещастия. Водата не обича да я задяват с камъни. Ако искаш да поставиш някой камък във водата, ще вземеш да го измиеш настрани и внимателно, полека ще го поставиш във водата. Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила. Някои мислят, че във водата няма разумност. Как да няма разумност? Че нали тя лекува всички недъзи в света? Направете опит да видите какво влияние оказва водата върху организма на някой раздразнен, неразположен човек. По какъв начин? Чрез пиене на гореща вода или чрез миене на тялото с нея.”
Мисля си, че трябва да внимаваме на какви “игри” учим децата, особено децата със сините очи – тези на Истината. А и трябва да се извиним на водата, че не винаги я разбираме. Както и не разбираме Учителя, че всичко, всичко трябва да се прави с Любов.
По-късно разказах на един приятел за водата и играта на “жабчета”. Той нетърпеливо ме изслуша и ми разказа как е пострадал при такава игра. Хвърляли са парчета фаянсови плочки с едно момче върху голяма водна площ, застанали един срещу друг на голямо разстояние... Още има белег на крака от тази “игра”...
Често ми се случва, като потвърждение, да разбера, че това, което “виждам” чрез Словото, е истина... И не се съмнявам, че Словото е Истина, съмнявам се, че не винаги я разбирам.
...дълго, дълго живях с тази история от света на Райна и Богомил край водите на Искъра. Мисля си за децата и уроците, които учим с тях... за тази нежност и състрадание говори в Словото Учителя:
„ И тъй, бъдете внимателни към страданията на всички живи същества и знайте, че всички около вас страдат. Красиво нещо е страданието! Страданието не е нищо друго освен език на Бога. То е Великата майка. Който иска Бог да му проговори, той трябва да е готов да понесе най-големите страдания в света, да бъде изоставен от всички хора. И ако при това положение всичко около него и в него затихне, тогава той ще чуе Божия глас, тогава ще се свърже с реалността в живота. Докато човек е здрав, докато е богат, докато има приятели, Бог няма да му проговори – всички могат да му говорят, но не и Бог. Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания.
Като се заговори за страданието , вие казвате: ”Далеч да е от мен страданието.” Като се заговори нещо за Радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта....без Радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само Радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. Същото се забелязва и между учените хора: докато човек се занимава изключително само с един предмет, в края на краищата той огрубява...
Сега задръжте в ума си следните основни идеи от тази лекция: когато страдате, влизайте един на друг в положението си. И второ: каквото работите, с каквото се занимавате, използвайте го за развиване на нежни, благородни чувства в себе си. Следователно пазете се от огрубяване на чувствата си и развивайте в себе си нежност и състрадание.”
...и ако се губи нишката, не се отказвай, слушай втората част, тя е от срещата на която се запознах на живо с Райна, казах, наскоро се случи, след три години видях 8 годишното дете при среща в Южния парк заедно с други две деца...
..за Райна ...нямам думи, трябва да се "разказва" с четка на зограф или поне на художник.
...мога да напиша безкрайни редове за този неповторим вторник, но по-добре с няколко щрихи да разкажа и да оставя всеки да си преценява сам....
...с няколко щрихи се рисува гълъб, лице, с няколко, не повече, за да може да си лети свободно и въображението ни.
..при срещата в Южния парк светът се надпреварваше да й обръща внимание, искаше да я провокира, за да се види, че не може да има толкова светли същества като Райна.
...седнахме заедно с децата под чадърите на едно заведение, за се предпазим от започващия дъжд, а и за да похапнем. Светът изпрати да ни обслужва една уж млада, но доста състарена от нежелание да обслужва сервитьорка, която сухо и категорично декларира невъзможността да се изяде при тях порция с по-малко от три кюфтета, а след като прие поръчката изчезна за дълго. Това не смути децата и те водени от Райна успяха да я намерят, някъде вътре, зад бара и да си поръчат желаните от тях сокове...малко след като се върнаха, горди, че са успели да я намерят, зад мен, седях с гръб към бара, се чу силен шум от паднал метален съд, навярно пепелник. Райна за миг се изстреля в посока към шума и почти веднага се върна. Не си направих труда да се обърна и да видя какво точно става и затова я попитах какво е направила, нищо, каза детето, вдигнах го, щеше да си остане на земята, хората не го видяха, че падна и аз отидох да го вдигна. И това го каза, като нещо най-обикновено, за което въобще не си струва да се говори...
...и за да се допълни почудата ми, разказаха ни друга подобна обикновена история с Райна и нейното състрадание към другия, независимо кой е той...преди време били за обяд в заведение, група деца, техните родители и приятели, и в суматоха на не искам това, искам друго поръчали различни неща, но между тях имало и таратор. По някое време забелязали, че на масата имало един таратор направен с повече вода от утвърдените представи и го върнали. Райна не била на масата и след като дошла видяла, че тараторът й го няма, разбрала, че са го дали на готвача и много се възмутила, как можахте да го върнете, казала тя, та нали ще се карат на готвача, ми аз разредих таратора с вода, защото много ми лютеше, как можахте да не помислите за готвача и т.н. дълго не спряла да се чуди как големите не са помислили за човека от кухнята.
.. а ние, докато чакахме кюфтетата, започнахме игра с карти - пантомима, Райна спокойно обясняваше и раздаваше карти на които бе нарисуван предмет, който всеки, когато му дойде редът, трябваше с пантомима да разкаже за него на другите...правилата - лесни, но все пак трябваше да се знае кой печели и попитах Райна,.. и кой печели, а тя сякаш се препъна...за да отговори, позамисли се, сякаш има смисъл да печели някой, смисъл има... да се играе, и това е печалбата, че ние играем, дете, а знае как да живее...без да търси да спечели, защото щом живееш днес ти вече си спечелил всичко.
...на тръгване, бе започнало да притъмнява, децата се завъртяха с въртележка от шарени кончета и причудливи камиончета, на една от снимките, които направих, се вижда как деца като Райна идват при нас...ми по най-обикновения начин идват - слизат по лъчите на Слънцето, както слизат ангелите.
...а къде е снимката на Райна ли, ми лети си заедно с твоето въображение и може да я видиш при всяко българско дете.
