Парапет
Имам колега, живее в Южния парк, казва се Гавраил и е "рядка птица". Знае толкова неща. Казах му, че призванието му е да вдъхва увереност на хората, също и на душите. Обикновено, ако не е отделил достатъчно време, за да се запознае с материята, която му поставя въпроси, човек се страхува. Гавраил, казват му Гаро, е нужният човек, който вдъхва сигурност, че проблемът може да бъде разрешен. Прави го някак тихо, но убедено, че всичко ще бъде наред и то като че ли от само себе си става. Гаро така спаси едно малко болно бяло гълъбче. Бе сигурен, че ще успее. Чак от Перник достави лекарството и не миряса, докато не го спаси. Днес вади някакви грудки на цветя, които щели да измръзнат, ядосва се за някаква смокиня, която е с две счупени клонки от паркиращ близо колата си и се заканва, че ще го търси този нехранимайко да му каже да не закача дръвчето. "Идва Задушница и изкопаха от цветята, за да занесат на гробищата", каза тихо, някак разочаровано днес. Мисля си, че е прав, иначе за какво ще им са на хората цветя през есента. Той е насадил цветя в площите пред блока, там където е била някога тяхната къща, а по-късно строители са бетонирали неговото детство. Сега има само спомени от това време и цветя, смокиня, вишна, орех и лозница. Мисля си, че понеже я няма къщата, няма ги неговите родители и брат му също го няма, Гаро, за да не се чувства сам, се грижи за всичко това. Получава тази сигурност, която предава след това на хората, с които общува. Тя е и благодарността на душите на неговите близки. За събота Гаро каза: "На Задушница не се работи. Веднъж сменяхме парапет за някакъв офис на улица "Раковска". Бяха ме извикали на Задушница. Не бях обърнал внимание, но ми казаха, че е било Задушница след една година, когато пак ме повикаха, за да върна стария парапет, след като фирмата бе фалирала." Като си помислиш прости работи - гълъбче, смокиня, някакви грудки и цветя, но обгрижвани с любов. Тази любов, която носим и към заминалите е като парапет, поставен преди Задушница, по който душите намират пътя в другия свят. Иначе се лутат и страдат. Затова не се работи, за да може нашите мисли за тях да са парапет по пътя, по който казват доста се лутат, ако си нямат кой да ги помни.Та затова бързам да напиша писмото - да не забравим за парапета.
В неделя ходихме до Княжево и там, в руския манастир, една млада монахиня дълго ни говори за архангел Михаил... знам, че той помага на душите в техния път към Бога, а и в смутните времена на богоборство, каза монахинята, Михаил повел ангелите в защита на Бога. Не вярвам, че Бога се е нуждаел от защита. Мисля си, че архангел Михаил ни помага да преборим демоните в себе си и да повярваме,че доброто винаги побеждава, защото в нас е любовта на Бога - нашата душа...
Ето за това предаване (предаване за душите от видимия и невидим свят) ще ни помогне пак Михаил и негова песен за плачещите свещи. Нека не забравяме, че и Лунната соната е затова - да помогне в пътя на душата към светлината. Да затворим очи и да я "видим".
Поздрави, Михаил
П.П. Радио "Любов" е мое "предаване" с писма до хора, които имат сетива за ефира на невидимия свят.
