изпращам ти светлината от едно малко кандилце, което видях в Хасково. А вече знам, че то не може да се загаси, то не гасне, защото времето за него няма значение. То е като малко огледалце, отразяващо слънчев лъч. Знам от "Копнеж" на Олга Блажева, че този лъч е самата тя.
Светлина от Хасково
Казват, че съботата е ден за Бога, а кой ли е денят от седмицата, определен за Богородица? В ранния съботен преди обед навлизахме по главния път от София в Хасково. Високо над пътя има огромен надпис, поздрав за пристигащите: „Добре дошли в града на Богородица!" Въздъхнах с облекчение - може и да не знам кой е денят, но вече знаех кой е градът на жената, определена да разкрие на хората Божията Любов. И каква вяра е имала тази жена, за да има сили да промълви, че Бог е Любов. Нашата вяра какви измерения има или дали поне малко е сравнима с тази на Божията майка... мислех си и друго, защо пък точно Хасково претендира на толкова висок глас, че е градът на святата жена. Огромен паметник на майка с дете може да издигне всяка по-голяма християнска общност. Да, може всяка, но не го прави, а защо точно в Хасково това е направено и то на хълма, близо до националното ни знаме... не знаех.Тази съботна сутрин бях станал рано, доста рано преди слънцето - беше още тъмно, но видях зелената светлинка на такси, махнах с ръка и след няколко разменени реплики с водача потеглихме в посока Бялата къща в София - щяхме да пътуваме група братя и сестри заедно с хор "Евера" с автобус за Хасково. Водачът се заинтересува защо отиваме. Разказах му, че там е живяла свята жена, която е успявала и в „най-тъмните” времена на миналия век да "запалва малкото си кандилце" и да предава от него светлина на хората, които идвали при нея.
Казвала се е Олга Блажева и е била учителка. Днес тези хора ни събират в града, в който е живяла, за да ни разкажат за нея и "предадат" светлината, която са запазили. „ И кога е живяла?” попита момчето от таксито. Отговорих му - до към 80-те години. Не знаех точната година, в която сестра Олга Блажева е станала жител на невидимия свят... Жител на невидимия свят е всеки човек, тръгнал към отвъдното.
„Преди две години на тази дата - 27 октомври”, казах на момчето, „бях „тръгнал” да ставам жител на невидимия свят - претърпяхме със съпругата ми тежка автомобилна катастрофа. Голям тежък камион ни удари и смачка автомобила ни отзад. Разследващият полицай не вярваше, че сме останали живи. Беше написал в протокола, че камионът спрял в колата ни. Казах му да поправи протокола и да напише, че камионът е спрян от една папка. Отзад в колата имаше една папка, при удара камионът бе огънал цялата задна част на автомобила ни, бе стигнал до нашите предни седалки, но бе спрян от тази папка. В нея бе "случайно" поставена Добрата молитва на Учителя. Знаех, че Добрата молитва е пропуск и с нея може да преминеш навсякъде, но не знаех, че може да те върне от невидимия свят. Ние бяхме спасени от Добрата молитва на Учителя.”
Замълчах и след малко казах: „Олга Блажева също е била спасена при тежка операция и върната да продължи живота си на земята. В книгата, която наскоро издадоха за нея "Олга Блажева - Блажена и благословена" силно впечатление ми направиха нейни думи: "Като спасен, човек трябва да знае как да живее."... Затова отивам в Хасково, за да разбера как тя е живяла.”
Сега като пиша тези редове си мисля, че успях да разбера и искам да благодаря на организаторите на представянето на книгата за нея в лицето на брат Иван Минков, на братята и сестрите, които разказаха своите спомени за живота си с тази свята жена в Хасково. А и всички, които прочетат книгата за нея, ще разберат това.
Да благодаря на брат Иван Михайлов, че е успял да съхрани светлината от малкото кандилце на Олга Блажева и да я предаде на нас. Вече знам и от кога я пази тази светлина брат Иван - от 6 август 1986 година, когато то загасва с края на земният път на Олга.
Рано сутринта, докато чакахме автобуса пред входа на мястото на Учителя видях паркиран автомобил, погледнах неговия регистрационен номер, на табелата бе изписано С6886ХС. „Случайно” съвпадение между цифрите на автомобила и датата на Преображение, в който тя си заминава от белия свят в град Хасково. Но никак не е случайно с какви думи се обръща свещеникът Иван към присъстващите при заминаването й в отвъдния свят – покрусен, разтърсен от загубата /тъжни думи записани в книгата за Олга/: ”Сега разбрахте ли кого изпращаме днес?-Апогея на християнството!”
Както и нищо случайно нямаше в проведената среща в град Хасково на 27.10.2012г. от 11 часа в арт галерията "Модулор" на ул."Оборище" №35, на която бе представена книгата за ОЛГА БЛАЖЕВА-БЛАЖЕНА И БЛАГОСЛОВЕНА. Съставители на книгата са Магда Петрова, д-р Недялка Христонова, Димитър Петров и Иван Минков.
Всичко започна със сърдечното "Добре дошли" на домакините на срещата, които сякаш се страхуваха дали ще стигнат столовете за многобройните гости и през цялото време стояха прави. Но мисля, че е по-точно да се каже, че стояха прави в памет на Олга, а тя го е заслужила. Разбрах всичко това от емоционалния разказ на брат Георги, от едва сдържаните сълзи на бликащите от сърцето на брат Иван спомени за Олга, от стегнатия академичен изказ на словото на брат Петър; от трепета, с който прочетоха редове от творчеството й сестра Мария и сестра Ангелинка; от песните на хора "Евера", които излъчваха невероятна нежност и вълнение. Видях и един щастлив цигулар, брат Богумил, който свиреше вдъхновено още на отиване в автобуса, свири в залата от сърце за нас и за Олга, радваше се, когато слънцето огря залата щом започна концерта и си помислих: да, тази жена действително е била със светлината, която е успяла да предаде на хората. Гледах възторга и опиянението на Богумил от музиката на Учителя и си мислех колко е права Олга като казва: "Бого - мили!Всички хора са
Богу-мили, но са забравили своя богомилски произход!"
И как се е молила Олга за тези хора: "Господи! Помогни ни да преодолеем препятствията по пътя към Твоя светъл път!"
С молитва към Бога и с огромно желание да помогне учителката Олга се е срещала с много хора, особено е обръщала внимание за духовното повдигане на жената. Знаела е, че духовно повдигнати майки могат да отгледат деца обгърнати от Любовта, а плод на Любовта е доброто. Къщичката й е била близо до парка на Хасково, там е била нейната "катедра", както е обичала да казва, и там упорито е работила, за да осъществи своята мисия.
Срещата в арт галерия „Модулор” продължи дълго до късния следобед, но ни остана време и отидохме до къщата, където е живяла Олга Блажева - до парка ”Ямача”, улица „Слънчев бряг” №12. В двора на къщата има един стар, поокастрен от годините орех. Стои, но сякаш се мъчи да прескочи оградата, ръкомаха с вятъра и протяга „своите ръце” към „Ямачка”. Сигурно не харесва новите стопани, които се грижат за къщата, си помислих, тъгува за своята учителка и още търси с очи нейната „катедра”. Застанах под дървото, наведох се и вдигнах от земята един паднал орех - беше бял, като ...сълза. Обърнах се назад, за да го покажа на братята и тогава видях в далечината на хълма светлата статуя на Богородица с младенеца, символа на града. Може би за тях в Хасково Олга Блажева е казала: "Истинската религия на жената е да внесе любовта в живота. Тя е, за да проповядва Любовта."
От Словото на Петър Дънов - Учителя знаем, че проява на Божията Любов е светлината. Светлина, която е блажената и благословена Олга Блажева, неговата най-добра ученичка, преминала смирено през страдания и тихо изпълнила волята на Бога в Хасково.
Затова и Хасково с право се нарича градът на Богородица – символ на жена, изпълнила волята на Бога.
27-28 октомври, 2012 година
София - Хасково
Поздрави, Михаил
