Най-красивият ден

Преди доста време получихме картичка от Германия с нарисувани цветя и там бе написано: “Дай шанс на всеки един ден да стане най-хубавия ден от твоя живот”. Моята дъщеря беше изпратила картичката и я бе превела, но не бе обяснила как може да стане това. Помислих си, че срещите ми с хората, които четат Словото на Учителя и го прилагат, правят дните хубави.

Един такъв ден бе и традиционният празник “Изворът на Доброто”, който се проведе на 27 май 2012 г. в с. Мърчаево, в къщата музей на брат Темелко, където е живял Учителя. Всички, които бяхме там, сме длъжни да кажем простичката дума “благодаря” на организаторите – на хората от Мърчаево, на Петър Киров, на Благой Митрев и Пепа Гиргинова, на групата, която играе Паневритмия в Южния парк в София и на всички, които със своята съпричастност към деня успяха да направят тази среща незабравима.

Почти през целия този ден валя. Валя някак тихо, поспираше за миг, колкото дъждът да се отцеди от листата на дърветата и цветята да поотворят своите чашки. А и тревите да ни покажат своите “цветя” – бисерни капки вода по зелените си стръкчета. Те тихо чакаха Слънцето нежно да ги погали и да им каже: “Момина моя сълза...”.

Братята и сестрите, събрали се въпреки дъжда рано сутринта в двора на брат Темелко, също бяха дошли за Слънцето и неговата светлина – търсеха Извора на Доброто. Този Извор, който Учителя е разкрил за нас и чрез своето Слово е оставил за жадните души. Затова и денят преливаше от изобилие на пречистваща вода, светли мисли, благоговейни молитви, грейнали лица и отворени сърца, пълни с любов... Всичко това присъстваше в наряда, който сестра Пепа проведе, в прочетената беседата на Учителя, имаше го и в Паневритмията на Церова поляна, и в цигулките на сестра Ана, на брат Богомил, на сестра Иоана – във всички.

Валеше, но щом веднъж бе казано: “Паневритмия на Церова поляна”, връщане назад няма... И Паневритмията се завъртя, завъртяха я хората, които носят сила и живот... Мисля си, че именно тази Паневритмия на Церова поляна на Витоша в края на месец май чака цяла година брат Вени – синът на Димитър Темелков. Вени, който посреща по всяко време гости в къщата на брат Темелко и разказва с любов за Учителя. Той обича безрезервно Учителя и е абсолютно вярно, че е “душа в почивка”. Спрял е да ни изчака да го настигнем по пътя на Любовта към Учителя, и не само това.

Разговарях с баща му, Димитър, докато Вени бе в кръга и играеше с Пепа Гиргинова, и видях как искряха очите му, сякаш бисерните капки на дъжда бяха там и го пречистваха... Димитър ми каза: “Досега Вени не ме е излъгал, той не знае какво е лъжа”.

Ето какво казва за лъжата Учителя: “Онзи, който не лъже, той е благороден човек. Някой път сте предразположени да лъжете. Предпазвам ви не от лъжата, но от предразположението, което имате. Дойдете ли дотам, ще имате едно-единствено действие. Без никаква лъжа! Така ще кажете в себе си: “Могат да ме убият, могат да ме накъсат на парчета, но никаква лъжа”. Каквото и да стане, никаква лъжа – това е човек. След като направите това, Бог ще дойде във вас и целият свят, целият Космос ще бъде отворен за вас. И цялата Природа ще се усмихне и ще каже: “Ето едно възлюбено дете на Господа”. Затова си мисля, че Вени е преди нас по пътя към Истината.

След Паневритмията се събрахме всички на заслона “Каменоделец” за братския обед. Ангелската супа бе в такова изобилие, че сякаш извираше от ръцете на брат Благо. А разказите на брат Петър за живота на Братството в Мърчаево нямаха край. Така, както не ни се искаше да има край този хубав ден – празникът “Изворът на Доброто” – най- красивият ден.

“Най-красивият ден” се казва и беседата, която прочетохме в неделното утро в двора на брат Темелко. Тя е утринно слово, държано от Учителя на 16.04.1944 г., в 5 ч. с., Великден, в с. Мърчаево, Софийско.

Ето как Учителя обяснява в беседата как “да дадем шанс” на деня да стане най-красивият от нашия живот: “Сега вие искате възкресение. Намерете в живота си един ден, когато сте служили на Господа тъй, както трябва. Намерете един от най-красивите дни на вашия живот, когато през целия ден сте мислили само за Господа. Какво значи да мислиш за Господа? То е да си бил толкова досетлив: Господ иска да направи добро някому на Земята, пък Той не може да слезе – ти да схванеш това и веднага да свършиш работата. Някой е болен, молил се е на Господа да му изоре нивата. Господ няма волове да оре нивата – ти ще идеш да изореш нивата, да свършиш работата заради Господа. Някое дете се е молило на Господа: дрехи няма, зимно време е. Господ няма да прати Ангелите на Земята, но ти да се сетиш да свършиш работата на Господа. Двама души се карат някъде, били са се, както често става – да идеш ти да свършиш Божията работа. Виждал съм бащи, които са били синовете си, виждал съм и синове, които са тупали бащите си. Синът се моли и бащата се моли да дойде някой да им каже какво да правят. Господ няма да слезе, но ти да идеш и да свършиш Неговата работа. Това значи да обичаш Господа”.

Публикувано във вестник Братски живот бр.67