...Витоша е конусна планина, но изглежда различно в зависимост от това откъде я гледаме. Иван Вазов, пишейки за планината, я оприличава на слон. Вазов е велик дух и според мен е казал, че това е една загадка. Няма как да го попитаме дали е имал пред вид притчата за слона и хората, които никога не били виждали през живота си такова животно. В притчата се разказва, че слонът бил в една тъмна стая и хората се опитали да добият представа за него без да го виждат в тъмното. Един от тях, хващайки ухото, казал това е ветрило, друг, докосвайки крак, решил това е колона, трети, допиращ хобота заключил това е тръба. Не, казал друг, сядайки на гърба на слона, това е трон. Така и не се разбрали какво е това слон, всеки настоявал на представата от своя опит.
Гледайки я от Младостите, от Хладилника или от Борово Витоша е различен, но еднакво стръмен конус с най-висока точка Черни връх. Черни връх не се вижда и трябва да се качим при него, за да се помъчим да разберем защо е с това име. Вазов казва, че там е видял Бога. Какво ли е искал да ни каже с това. Много пъти се изкачваме на върха, кръстосваме планината и всеки път откриваме нови места, нови красоти и загадки. Дали разбираме каква е тази магия, скрита в планината, и на какво ни учи тя? Всеки път се връщаме уморени, но пълни с живот и искрящи очи. През седмицата дълго я гледаме и все си мечтаем пак и пак да сме при нея. Като всяка загадка тя ни привлича, но все успява да остане неразкрита...
„Казана, казах в неделя, Казана е нашата цел на Витоша”.... Бяхме решили да излезем от Белите брези до Железница, да обиколим през Казана и да се спуснем към Селската река на селото. „ Убедени” от необходимостта на дългия преход, заизкачвахме стръмния конус Витоша от кота възможно най-висока, за да може всичко да се свърши по-бързо. Преминахме през серпентините на пътя направо, възможно през най-стръмния участък . Дори в бързината направихме едно добро. Успяхме да откажем от средата на най-стръмната част една пообъркана и също толкова поуморена пълничка жена - отговорихме й накъде е Железница. Тя отклони поканата ни да продължи с нас, направи леко обръщане кръгом и се търкулна надолу. Все още й се живееше в ниското, в долината на сенките. Ние спряхме чак над Зогорчев дол. Хапнахме от горчивите краставици, приехме традиционните нападки към водача и неговия маршрут /не крия, че бях аз водач/ и разбрахме, че това е може би хармония: единство между вътрешна и външна страна, горчива страна. Добре, че не носехме много краставици и бързо тръгнахме пак нагоре. Стигнахме заслоните. Имаше малка група младежи и отделно от тях един възрастен турист. Прочетох залепения на вратата на заслона некролог на починал турист, който е възстановил заслоните. Имаше и дълъг списък на неговите приятели. Попитах възрастния турист дали той не е един от тях. Той не дочуваше и ме погледна, сякаш го питах дали не е той на некролога. След като не се разбрахме по въпроса кой кой е реших, че е безсмислено да го питам как да преминем през Казана. Прецених да не питам и непознатите туристи от малката група. Все пак не ги познавах повече от себе си, за да им се доверя за пътя.
Тръгнахме пак нагоре и заобикаляйки Белчева могила навлязохме в Казана. Вятърът спря. Остана само слънцето и шумът на водата. Вървяхме по хоризонтал по средата на Казана. Гледката бе смайваща. Бяхме като замаяни от величието на момента. Изведнъж по средата на пътеката между две големи скали, сякаш притисната от тях, видяхме извираща вода. Жив кладенец ни гледаше с тъмното си око, водата непрекъснато извираше и с весело бълбукане се спускаше надолу между камъните... Извор. След дългите изкачвания и слизания бяхме стигнали извор, чист Витошки извор. Той ни говореше на неговия си език, но колкото разбираме Витоша, толкова разбирахме и какво ни разказва той. Все едно бяхме като възрастния турист от заслона, не разбирахме какво ни се говори, въпреки че гледахме с отворени очи, с широко отворени очи. И това също е хармония. Да не можем да разбираме природата, за да държим очите си отворени. И без да виждаме някакъв смисъл, да знаем, че той съществува.
Преминахме през Казана между камъни и клек, бабуни от трева, вода и множество спускащи се поточета. Те всички се събираха в дъното на Казана и образуваха Селската река.
Над Уструшки дол застанахме на скалите, хванахме се за ръце сякаш полетяхме. Вятърът ни обдухваше със силни струи, ние въртяхме ръце сякаш пикирахме и се смеехме със сияещи лица. Да, ние летяхме, гледахме земята отвисоко, водата на реката , въртяхме глави в различни посоки и тогава видяхме облаците. Те се носеха бързо от порива на вятъра и бързаха в посока Казана – Черни връх. Облаците са вода, но която е повярвала, че може да полети. Да полети, за да може отново да се върне при Извора и да ни разкаже за своя път. Път, който и ние имаме, но разбираме за това, чак след като полетим и се върнем към своя Извор, своя Създател.
Сега да не мислите, че всичкото това съм го измислил аз. То за водач доказвам, че си заслужавам горчивите краставици почти винаги, но да измисля за Извора ми помогна Учителя с неговата Слово, което след неделята на Витоша отворих днес и ето какво „случайно” прочетох:
Беседа на Учителя „Закон за съотношения”- „..И тъй, след всеки щастлив случай в Живота иде един нещастен. На всяка планина съответства долина – това е закон в Природата. Тъй щото, когато някой слиза, това показва, че той е на височина; когато се качва, той е в низина. Изкачването по планината изисква подем на човешкия Дух; слизането в долината изисква от човека внимание. И в двата случая има препятствия, само че тия, които заставят човека да се качва нагоре, са корубести, изпъкнали; тия пък, които го заставят да слиза надолу, са вдлъбнати. Препятствията ще заставят човека да намери ИЗВОРА.”
Долу в ниското при Селската ръка разказахме на една жена за това, че сме преминали през Казана.” Видяхте ли извора?” ни попита тя. Не беше ходила горе, но знаеше, че има извор. Не може да няма извор, помислих си, та реката ни го разказва.
Има Истински Извор на Витоша в Казана, има и в Словото на Учителя, защото източникът е един – Създателя. Животът тези дни ни го доказа, разказвайки ни всичко това, като река, ИЗВОРна река..
Случайно, ще река...
